Здравей мило дневниче,

Гледайки моето малко детенце, всеки път ме връхлита такава мощна буря от емоции и чувства, че се питам ще успее ли сърцето ми да понесе всичката тази любов ,или ще "прелее"? Толкова много обич нося в сърцето си, че понякога ме е страх, че всичко ще свърши ,или ще отмине много бързо!Има ли нещо по-велико от това да гушнеш детето си ,да поемеш пухкавата му ръчичка в своята, да погледнеш в невинните детски очички??Не, няма.Няма по- чиста и искрена усмивка, усмивка без фалш и лицемерие, без сервилност и корист, просто невинна детска усмивка, изпълнена с обич и доверие!Сега разбрах, по време на майчинството си, че всички останали дребнавости, свързани с работата,които са ме ядосвали преди, обезличаването ни като хора и превръщайки ни в машини за печелене на пари, на чужди пари....сега нямат никакво значение!С появата на това съвършено същество се сбъднаха много мои мечти, които преди това бяха залостени здраво в някое кътче на пространството и поради моите действия, нямаше как да се освободят!Раждането на сина ми, всъщност ме накара да осъзная колко космически са човешките възможности и пориви, и как е възможно истински да се опитаме да се освободим съзнанието си и да му дадем възможност да полети!Не трябва да позволяваме да заробват душата ни и да живеем като зомбита!Поглеждайки пак детето си си казвам ,че поне за малко съм излезнала от колковоза на стереотипното подобие на живот и съм видяла слънцето!Виждам душата си в очите му и си мисля "Боже, как съм живяла преди без него!"